Kiril Kadiiski – Ce qui fut avant moi…

Ce qui fut avant moi
sera encore… L’espace s’écoule,
et emporte avec les oiseaux l’âme-oiseau
de l’homme, sagement enraciné.

La vie palpite – spasme galactique
des muscles humides de la nuit ;
comment sauver ici les choses terrestres,
quand nous échouons à préserver l’éternel ?

Les arbres – verts crucifix
sur la Via Appia… La nuit nous appelle !
Et dans l’aube incertaine, tu vois :

parmi la cendre des âmes consumées,
avec les chevaux ailés de Marc-Aurèle
la vie s’enfuir de nous aussi.

*

Каквото е било и преди мен,
ще бъде пак… Пространството изтича,
отнася с птиците душата птича
и на човека, мъдро приземен.

Тупти животът — галактичен спазъм
на мускулите влажни на нощта;
как да спасим тук земните неща,
щом вечното не можем да опазим?

Дърветата — разпятия зелени
по Via Appia… Нощта зове ни!
И виждаш как в предутринния час

сред пепел от души недогорели
с крилатите коне на Марк Аврелий
отива си животът и от нас.

*

What was before me
Shall be again… Space is a flowing thing,
And carries off both birds and the bird-souls
Of men, who wisely fasten themselves to the earth.

Life throbs — a galactic spasm
Of sweating muscles in the night;
How can we preserve earthly things
If we are unable to save the eternal?

The trees are green crucifixes
Along the Appian Way… Night calls out to us!
And at dawn’s uncertain hour, you see:

Amid the smoking ash of burned-up souls
And the winged horses of Marcus Aurelius,
Our lives beating a retreat from us as well.

***

Kiril Kadiiski (né en 1947 à Kustendil, Bulgarie) – Nouveaux sonnets (2003) – Traduit du bulgare par Sylvia Wagenstein – Translated by Ann Diamond.

Découvert ici